Начало » Актуално » Съобщения

РЕГИОНАЛЕН ПЛАН НА ДОБРИЧКА ОБЛАСТ ЗА ГОТОВНОСТ ЗА ГРИПНА ЕПИДЕМИЯ 2007г.

Утвърдил:                                          Съгласувал:

                                                                      

Областен управител                             Директор РИОКОЗ-Добрич                                  

област Добрич                                         Д-р Светла Ангелова

Д.Ханджиев                                    

                                                                   Директор РЦЗ-Добрич

                                                   Д-р Ал.Щерев

 

 

 

 

 

 

РЕГИОНАЛЕН  ПЛАН

 НА

ДОБРИЧКА ОБЛАСТ

ЗА ГОТОВНОСТ

ЗА  ГРИПНА ПАНДЕМИЯ 

 

 

 2007 г.


 С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

 

 

 

1.       Въведение

2.       Данни за лечебните заведения в Добричка област

3.       Епидемиология на грипа и характеристика на пандемичния грип

4.       Очаквани особености на следващата грипна пандемия

4.1.            Клиника на грипа

4.2.            Средства за профилактика и лечение на грип

5.        Противоепидемични мерки

5.1.            Мерки по отношение на болните от грип

5.2.            Мерки по отношение на контактните на болни от грип

5.3.            Мерки, ограничаващи предаването и разпространението на грипните вируси /изолационно – ограничителни мерки/

5.4.            Дезинфекционни мероприятия

5.5.            Съвети при международни и вътрешни пътувания

6.      Комуникации

6.1.            Основни принципи

6.2.            Съдържание на информацията

6.3.            Пътища за разпространение на информацията

6.4.            Отговорности

7.         Прилагане на регионалния план за готовност за грипна пандемия

7.1.            Регионален пандемичен комитет – РПК

8.         Периоди, фази и нива на грипната пандемия

9.        Дейности през отделните фази на пандемията и институции, които отговарят за тях.  

 

 

ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ

 

 

 

 

РК БЛС – Регионална колегия на Български лекарски съюз

БЧК – Български червен кръст

ЛЗ – Лечебни заведения

МВнР – Министерство на външните работи

МЗ  – Министерство на здравеопазването

ГДЗИ – Главен държавен здравен инспектор

РВМС – Регионална ветеринарномедицинска служба

РЗОК – Регионална здравноосигурителна каса

НПК – Национален пандемичен комитет

НРЛГ – Националната референтна лаборатория по Грип и остри респираторни    заболявания

ЛЗБП – Лечебни заведения за болнична помощ

ЛЗИБП- Лечебни заведения за извънболнична помощ

ОПЛ – Общопрактикуващ лекар

ОРЗ – Остри респираторни заболявания

РИОКОЗ – Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве

РЦЗ – Регионален център по здравеопазване

РПК – Регионален пандемичен комитет

РЕГ – Регионална експертна група

СЗО  – Световна здравна организация

WHA Световна здравна асамблея

WHO – Световна здравна организация


1. Въведение

 

Необходимост от Регионален план за  готовност за грипна пандемия

 

Висока заболяемост, концентрирана в кратък период от време е сериозно изпитание за здравеопазването във всяка страна и  област, защото предполага рязко повишаване на нуждите на населението от извънболнична и болнична помощ в условията на намален капацитет на  лечебните заведения поради заболяване и отсъствие на част от персонала и относителен недостиг на болнични легла.

За да бъде ограничена в максимална степен нейната тежест, свързана с очаквания голям брой заболявания, тежки усложнения и висок леталитет, решаваща роля ще има степента на готовност на системата за обществено здравеопазване за координирани на областно ниво действия в условията на пандемия.

 

       Основна цел на регионалния план за  готовност за грипна пандемия е създаването на адекватна организация за своевременно предприемане на съвкупност от действия,  необходими за:

·                   ограничаване на заболяемостта и намаляване на смъртността от пандемичния грип;

·                   осигуряване на оптимални възможности за лечение на заболелите;

·                   поддържане функционирането на основни за обществения живот сектори и служби като здравеопазване, сигурност, транспорт и др.;

·                   осигуряване на постоянна, достоверна и актуална информация за обществото относно хода на грипната пандемия и предприетите мерки. 

Другата цел и по същество допълнителен очакван резултат от плана за  готовност за грипна пандемия е успоредно с подготовката на областта за евентуална пандемия да бъде подобрена настоящата система за надзор и контрол на сезонните грипни епидемии, чрез което ще се постигне значително намаляване на заболяемостта, смъртността и ежегодните загуби от грипните епидемии.

Основните действия, които следва да бъдат предприети за постигането на тези цели, са както следва:

·           засилване на епидемиологичния и вирусологичен надзор на грипа в Добричка област;

·           създаване на организация за правилно разпределение на задачите и ефективна координация между областните структури в сферата на здравеопазването /РИОКОЗ, РЦЗ, РЗОК, МБАЛ и ЦСМП/;

·           ефективна координация между структурите от общественото здравеопазване в областта с основни за обществения живот сектори /ветеринарен, сигурност, транспорт, гражданска защита и др. /;

·           медийна информираност за увеличаване употребата на ваксини и антивирусни препарати в междупандемичния период. Непосредственият ефект ще бъде понижаването на заболяемостта и смъртността от ежегодните грипни епидемии. В същото време това е и важна предпоставка за подготовка на структурите на здравеопазването за ефективно и рационално използване на тези препарати в случай на пандемия.

·           задълбочаване на проучванията в областта на епидемиологията и профилактиката на грипа. Подобряване информираността на медицинската и широката общественост относно значимостта на заболяването и възможностите за неговата профилактика и лечение.

       


   2.Данни за лечебните заведения в Добричкa област

 

Таблица 1

ЛЕЧЕБНИ И ЗДРАВНИ ЗАВЕДЕНИЯ КЪМ 31.12.2006 г.

 

Заведения

Брой

Брой легла

БОЛНИЦИ

 

 

  • Многопрофилни болници

5

687

  • Специализирани болници

4

288

ДИСПАНСЕРИ

 

 

  • Кожно-венерологични

 

 

  • За белодробни болести

 

 

  • Психиатрични

1

95

  • Онкологични

 

 

ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ

 

 

  • Диагностично-консултативни  центрове

2

20

  • Медицински центрове

9

16

  • Стоматологични центрове

1

 

  • Медико-стоматологични центрове

 

 

  • Диагностични и технически лаборатории

25

 

  • АИППМП/АГППМП

129

 

  • АИППСП/АГППСП

126

 

  • АИПСМП/АГПСМП/АИПССП

112

 

САНАТОРИАЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ

 

 

ДРУГИ ЛЕЧЕБНИ И ЗДРАВНИ ЗАВЕДЕНИЯ 

 

 

·        Центрове за спешна медицинска помощ

1

 

·        Отделение хемодиализа

1

 

·        Отделение хемотрансфузиология

1

 

·        Хосписи – отд. палиативни грижи

1

 

·        Домове за медико-социални грижи за деца

1

160

·        РИОКОЗ

1

 

·        Регионални центрове по здравеопазване

1

 

·        Диспансери без легла

 

 

 

 

 

 

 


Таблица 2

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ИНСТИТУЦИИ ЗА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ 2006 г.

Институции

Брой

Брой лица

ОБЩО

 

 

Дневни центрове за деца

 

 

Домове за деца

4

524 (персонал 237; домуващи 287)

Интернати за деца с леглова база

0

 

Общежития

6

798 (п – 153; д – 645)

Домове за стари хора

1

139 (п – 24; д – 115)

Домове за възрастни с умствени увреждания

2

248 (п – 74; д – 174)

Таблица 3

               МЕДИЦИНСКИ ПЕРСОНАЛ В ДОБРИЧКА  ОБЛАСТ ПРЕЗ 2006г.

Персонал

 

Брой

Лекари

572

 - от тях общопрактикуващи

151

Стоматолози

123

Фармацевти

 

Персонал със средно медицинско образование и със степен “Специалист” в това число:

1089

фелдшери

67

акушерки

73

медицински сестри

733

лаборанти /клинични и рентгенови/

 

зъботехници

36

помощник-фармацевти

 

друг среден медицински персонал

 

На 10 000 население

 

Лекари

27.9

Стоматолози

6.0

Фармацевти

 

Среден и полувисш медицински персонал

 

Население на:

 

Един лекар

354

Един стоматолог

1665

 

 

ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ

АНТИБИОТИЦИ

(вид/брой/опаковки/ флакони)

флакони

Капсули и таблети

ампули

1. МБАЛ - Добрич

15502

13105

135

2262

2. МБАЛ - Балчик

607

560

47

-

3. МБАЛ - Каварна

800

800

-

-

4. МБАЛ – Ген. Тошево

485

385

-

100

5. МБАЛ – Тервел

1095

1050

45

-

ПЛАНИРАНИ КОЛИЧЕСТВА АНТИБИОТИЦИ, АНТИВИРУСНИ ПРЕПАРАТИ И ДРУГИ КОНСУМАТИВИ ЗА НУЖДИТЕ НА БОЛНИЧНИТЕ ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ, КОИТО ЩЕ ОБСЛУЖВАТ ТЕЖКО БОЛНИ И ТАКИВА  С УСЛОЖНЕНИЯ                                                             Таблица 4

 

Демографско-статистически данни за населението в областта

Към края на 2006 г. население на областта е 204 738 души.  За една година броят на населението е намалял с 803 души. През 2006 г. в градовете живее 66,3% от населението на областта (135690 души), а в селата – 33,7% (69048 души).

Таблица 5

Показатели

2001 г.

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006г.

Раждаемост

7,75

7,36

8,85

9,32

9,48

10,1

Обща смъртност

12,27

13,19

14,32

13,7

13,8

14,8

Естествен прираст

-4,52

-5,50

-5,40

-4,40

-4,32

-4,7

Детска смъртност

21,5

13,36

13

15,6

15,4

13,9

 

ОСНОВНИ ДЕМОГРАФСКИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОБЛАСТ ДОБРИЧ ЗА 2006 г.

Таблица 6

 

Показател

 

Общо

В градовете

В селата

Естествен прираст (на 1000 души)

-4,7

-1,2

-11,4

Структура на населението по местоживеене (%)

 

66,3

33,7

Раждаемост (на 1000 души)

10,1

10,6

9,3

Смъртност (на 1000 души)

14,8

11,8

20,7

В градовете

1606

 

 

В селата

1434

 

 

Детска смъртност (на 1000 живородени)

13,9

13,9

14,0

Раждаемост и естествен прираст на населението

През 2005 г. в област Добрич живородените деца са 2080. Раждаемостта е 10,1‰. Живородените деца в градовете са 1435, а в селата те са 645. От 1990 г. населението на областта непрекъснато намалява и коефициентът на естествения прираст е с отрицателна стойност, като през 2006 г. този коефициент е минус -4,7‰. 

 

РАЖДАЕМОСТ И ЕСТЕСТВЕН ПРИРАСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО

Таблица 7

Години

Раждаемост?

Естествен прираст?

1990

12.1

1.2

1995

7,71

-3,9

2000

9,3

-4,0

2001

7,75

-4,52

2002

7,36

-5,5

2003

8,85

-5,4

2004

9,32

4,4

2005

9,48

-4,32

2006

10,1

-4,7

 

? Коефициент на естествения прираст  е разликата между ражданията и умиранията на 1000 души от средногодишния брой на населението

? Брой живородени деца на 1000 души от средногодишния брой на населението


КОЕФИЦИЕНТИ НА ОБЩА, ДЕТСКА И ПРЕЖДЕВРЕМЕННА СМЪРТНОСТ

Таблица 8

Години

Обща смъртност?

Детска смъртност?

Преждевременна смъртност?

1990

10.9

16.0

 

1995

11.6

21.4

 

2000

9.31

10.83

 

2001

12,27

21,5

 

2002

13,19

13,36

 

2003

14,32

13

 

2004

13,7

15,6

 

2005

13,8

15,4

 

2006

14,8

13,9

 

? Брой умрели лица на 1 000 души от средногодишния брой на населението

? Брой умрели деца на възраст под една година на 1 000 живородени

? Относителен дял на броя умрели лица под 65-годишна възраст към общия брой на умрелите

ВЪЗРАСТОВА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО НА ОБЛАСТ ДОБРИЧ КЪМ 31.12.2005 г.

Таблица 9

Възрастови групи (навършени години)

Възрастова структура на цялото население

Възрастова структура на  населението в градовете

Възрастова структура на  населението в селата

Брой

%

Брой

%

Брой

%

0

1880

0.91

1274

0.94

606

0.87

1 -14

27082

13.18

17502

12.90

9580

13.72

15 - 59

131613

64.03

93266

68.72

38347

54.93

? 60

44966

21.88

23684

17.45

21282

30.48

Общо

205541

100

135726

100

69815

100

 

ВЪЗРАСТОВО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО НА ОБЛАСТ ДОБРИЧ ПО МЕСТОЖИВЕЕНЕ КЪМ 31.12.2005 г.

Таблица 10

Възрастови групи (навършени години)

Брой на цялото население по възрастови групи

  Население в градовете

Население в селата

Брой

%

Брой

%

0

1880

1274

67.77

606

32.23

1 -14

27082

17502

64.63

9580

35.37

15 - 59

131613

93266

70.86

38347

29.14

? 60

44966

23684

52.67

21282

47.33

Общо

205541

135726

66.03

69815

33.97

 

 

3. Епидемиология на грипа и характеристика на пандемичния грип

 

За грипа е характерно, че поради уникалното съчетание на непрекъсната изменчивост на антигенната структура на грипния вирус, лесния и много ефективен въздушно-капков механизъм на предаване на заразата, краткия инкубационен период и всеобщата възприемчивост, обусловена от типово специфичния имунитет (и следователно - липса на имунитет към актуалния циркулиращ щам), той може да се разпространява със значителна интензивност ежегодно, причинявайки сезонни епидемии, които представляват сериозен здравен, икономически и социален проблем. През различни периоди от време възникват и грипни пандемии, които се разпространяват със скорост и в мащаби, непознати при нито една друга инфекция.

 

Категориите епидемичен взрив, епидемия и пандемия се разграничават в зависимост от нивото на заболяемостта. Повишената заболяемост от грип в ограничена група от хора, най-често организиран колектив (детско, учебно, социално заведение, военно поделение и т.н.) се определя като епидемичен взрив; епидемия е повишаване на заболяемостта над  обичайното и очаквано ниво, характерно за конкретна територия в определен период от време, а пандемията е поредица от масови последователни епидемии в отделни страни, разположени в различни части на света, предизвикани от един и същи вариант на вируса.

 

        4. Очаквани особености на следващата грипна пандемия

 

Очаквани особености на евентуална бъдеща пандемия, базиращи се на епидемиологичния опит от 20-ти век:

·          Невъзможно е да бъде предсказано кога точно ще възникне следващата пандемия, но е известно, че досега най-дългият междупандемичен период е бил 39 години, а последните две пандемии са през 1968 г., когато се появява новият подтип А (H3N2), измествайки А(H2N2) и през 1977 г., когато се появява А (H1N1) след 20- годишно отсъствие.

·          Следващият пандемичен вирус ще се появи най-вероятно отново в Югоизточна Азия, както и два от трите последни пандемични вируса.

·          Невъзможно е да бъде предсказано каква ще бъде антигенната структура на новия пандемичен грипен вирус, но има вероятност вирусът да притежава повърхностните антигени или вирулентността на грипни вируси с животински произход, (напр. птичият вирус А (H5N1), появил се през 1977 г. в Хонконг).

·          След като се адаптира напълно към ефективно предаване от човек на човек, новият вирус бързо ще се разпространи и пандемията ще обхване целия свят в рамките на 6 до 10 месеца. Има основания да се очаква това да стане и за по-кратък период предвид интензивните международни връзки – търговия, въздушен транспорт и засилената урбанизация.

·          Най-вероятно е да се разпространят няколко последователни пандемични вълни, свързани с висока заболяемост и смъртност във всички възрастови групи и тежки социални и икономически последици в целия свят.

·          Възможно е първата вълна на пандемията да започне извън типичния за ежегодните грипни епидемии зимен сезон.

·          За разлика от сезонните епидемии, при пандемия ще бъдат засегнати в по-голяма степен младите хора,  вероятно включително и с по-висока смъртност. Това налага предприемането на мерки за предпазване на лицата от професионалните групи, свързани с извършване на основни дейности, необходими на обществото и отговарящи за запазването на важните обществени функции като здравни работници, ръководният персонал на националната администрация, персоналът в отбраната, полицията, противопожарните служби, в сферата на водоснабдяването и канализацията, енергетиката, транспорта и телекомуникациите.

·          До каква степен ще бъдат засегнати старите хора зависи от антигенното родство на новия пандемичен вирус с вирусите, причинявали предишни пандемии.

·          Не е възможно да се предвиди до каква степен ще се увеличи смъртността. Ако пандемичният вирус е сходен с птичия А (Н5N1), би могло да се очаква висока смъртност.

·          Със сигурност може да се предвиди значително натоварване на здравната система, свързано както с необходимостта от провеждане на профилактични мерки (особено ако има на разположение пандемична ваксина), така и с грижи за болните, броят на които ще превишава обичайните епидемични нива. Допълнително натоварването ще бъде увеличено поради очаквания висок процент случаи с тежка клиника и усложнения, налагащи хоспитализиране.

·          Анализът на разпространението на пандемиите в България показва, че вероятно първата пандемична вълна ще достигне до страната с поне няколко месеца закъснение, което би осигурило допълнително време за организиране на здравната мрежа.

·          Данните за международните пътувания от и към България обаче сочат интензифициране на международните контакти, което е сериозен рисков момент в условията на пандемия. Пандемичният вирус в тази ситуация може да бъде внесен в страната значително по-рано.

·          Доказването на първите пандемични щамове в България обикновено предхожда началото на пандемичната заболяемост и затова засилването на вирусологичната диагностична дейност веднага след като СЗО съобщи за началото на нова пандемия е от голямо практическо значение.

·          Демографските данни сочат сериозно застаряване на населението в областта, т.е. постоянно увеличаване на числеността на рисковите групи, при които заболяванията от грип са свързани с висок процент усложнения (предимно пневмонии, налагащи болнично лечение) и висока смъртност. Появата на нов подтип грипен вирус, към който и възрастното население изобщо няма имунитет вероятно ще доведе до висок леталитет във възрастовата група над 60  г., която представлява 21,88% от цялото население на областта.

    Тежестта на всяка пандемия основно зависи от вирулентността на вируса, способността му за лесно разпространяване сред хората и нивото на колективния имунитет, съответно възприемчивостта на хората към новия пандемичен подтип. Тези фактори не могат да бъдат контролирани и пандемията не може да бъде избегната или преустановена, но последиците от нея могат да бъдат значително по-малко тежки при условие, че обществото е предварително подготвено. От особено значение е готовността на здравната система да упражнява постоянен интензивен епидемиологичен и вирусологичен надзор и да разполага с гъвкав план за действие по време на пандемия, с достатъчно количество антивирусни препарати и ваксина, за да може да посрещне многократно нарасналите нужди на населението от медицинска помощ.

      4.1. Клиника на грипа

Неусложненият грип се характеризира с внезапно начало, повишена температура и втрисане, силно неразположение, отпадналост и главоболие, болки в мускулите, суха и дразнеща кашлица, хрема. При децата тези симптоми често се съпровождат от гадене,  повръщане, възпаление на средното ухо, в някои случаи се наблюдават температурни гърчове. При повечето болни  симптомите на грипа отзвучават за около седем дни, обаче кашлицата и чувството на отпадналост могат да продължават повече от две седмици.

Тежестта на заболяването от грип зависи от редица фактори. Известно е, че появата на нов подтип грипен вирус, към който населението няма имунитет, винаги е причина не само за много висока заболяемост, но и за съществено по-висок процент тежки форми, усложнения и висока смъртност. Освен това, понякога се разпространяват щамове, родствени на познатите типове грипни вируси, които притежават по-висока вирулентност и тогава заболяванията също протичат по-тежко. Тежестта на инфекцията в голяма степен се определя и от състоянието на човешкия организъм.  Грипните вируси могат да предизвикат сериозно заболяване при лица от всички възрастови групи,  включително и при напълно здрави преди това хора, но процентът на тежките случаи, както и смъртността обикновено са най-високи при хората над 65 години. Застрашени от по-тежко протичане, както и от възникване на усложнения вследствие на грипната инфекция, независимо от възрастта си, са и хората с хронични заболявания, при които грипът обикновено е причина и за обостряне и допълнително влошаване на основното заболяване.

Напредналата възраст и наличието на хронични заболявания са основните рискови фактори, предразполагащи към възникване на усложнения. В резултат от преболедуването от грип най-често се засягат долните дихателни пътища (вторични бактериални, вирусно-бактериални и първично вирусни пневмонии; обостряне на хроничните белодробни заболявания). Чести са и усложненията от страна на сърдечно-съдовата система (исхемична болест на сърцето, ритъмни и проводни нарушения, сърдечна недостатъчност, миокардит, перикардит), на централната и периферната нервна система (енцефалит, менингит и менингоенцефалит, неврит, миелит). При деца често се наблюдава  възпаление на средното ухо. Други възможни усложнения са синуит, миозит, токсичен шок синдром, имунодефицитни състояния и т.н. При голяма част от болните, особено при лицата от високорисковите групи, придружаващите хронични заболявания декомпенсират и се обострят до степен, застрашаваща живота им. Възникналите белодробни, сърдечно-съдови, неврологични, бъбречни и метаболитни усложнения  обикновено налагат  продължително болнично лечение.

4.2. Средства за профилактика и лечение на грипа

4.2.1. Въведение

Основни компоненти на системата от мерки, които здравеопазването трябва да предприеме в условията на грипна пандемия, са екстрената профилактика с противогрипни ваксини и антивирусни препарати и специфичната терапия с антивирусни препарати, при което от особено значение е те да бъдат адекватно използвани. В различните фази на готовността за пандемия значението и стратегията за прилагане на тези средства са различни.

В междупандемичния период (фаза 0) най-широко се прилагат обикновените "сезонни грипни ваксини" като основно средство за предпазване от заболяване, усложнения и преждевременна смърт.

Подобряването на ежегодната предсезонна профилактика на грипа има и важен   непосредствен ефект - намаляване на тежестта и загубите от грипните епидемии - незабавни резултати, които са лесно измерими и с доказана икономическа ефективност.

По време на пандемичния период ще бъде прилагана "пандемична" грипна ваксина, която ще се изготви в съответствие с антигенната характеристика на грипния вирус, предизвикал пандемията.

Широко приложение за терапия и екстрена профилактика ще намерят химиопрепаратите със специфично антивирусно действие. 

По време на пандемията ще възникне масова необходимост от широк достъп до медицинска помощ и профилактични и лечебни средства, значително надвишаваща обичайните потребности, в съчетание с неизбежен недостиг на ваксини и антивирусни препарати. Очакваните няколко последователни вълни на пандемията налагат създаване на готовност за действия на здравната мрежа в условия на пренатоварване за продължителен период от време.

4.2.2. Ваксинопрофилактика на грипа

Ваксинацията е основно средство за профилактика на грипа както в междупандемичните периоди, така и по време на пандемия, което е доказано в множество епидемиологични проучвания, провеждани в целия свят при различни епидемиологични ситуации.

В съответствие с действащата понастоящем Наредба №15 на МЗ от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България, имунизацията срещу грип е препоръчителна и се извършва срещу заплащане от пациентите. Препоръчва се имунизациите срещу грип да се извършват ежегодно - през есента преди началото на епидемичния сезон, при следните групи от населението:

            1. Всички лица, навършили 65 години.

            2. Всички възрастни и деца над 6 месечна възраст, страдащи от следните заболявания:

2.1. хронични белодробни заболявания, вкл. астма;

2.2. хронични заболявания на сърдечно-съдовата система;

2.3. метаболитни заболявания, особено диабет;

2.4. хронична бъбречна недостатъчност и болни на хемодиализа;

2.5. вродена и придобита имуносупресия, включително медикаментозна; носители на НІV и болни с клинично проявена НІV инфекция;

2.6. хемоглобинопатии;

2.7. органна трансплантация.

3. Лица, живеещи в организирани колективи (домове за медико-социални грижи, военни поделения, общежития и др.).

4. Лица, при които има повишен риск от заразяване във връзка с професията им (транспортни работници, служители в армията и полицията, медицински персонал и др.).

5. Всички, които са в контакт с лица, изложени на повишен риск от усложнения след заболяване от грип:

            5.1. членове на семейството, вкл. деца;

            5.2. персонал на лечебни, здравни и социални заведения

Проблеми, свързани с осигуряването на пандемична грипна ваксина в Р. България

Грипните ваксини са основното средство за профилактика на грипа както в междупандемичните периоди, така и по време на пандемия и при изготвянето на планове за прилагането им е важно да бъдат отчетени всички обстоятелства, които могат да повлияят на процеса на тяхното осигуряване или ефективно използване: 

·        Като цяло количеството грипни ваксини, което се произвежда в света за сезонна профилактика на грипа, е недостатъчно. Над 95 % от ваксините се  произвеждат в 9 държави, в които живее 12 % от населението на света и понастоящем от него се изразходват 62 % от цялото налично количество грипни ваксини. Страните,  които нямат собствено производство, към които се отнася и България,  внасят грипни ваксини практически само от пет западноевропейски държави.

·        На този етап не е реалистично да се разчита на организиране и започване на производство на грипна ваксина в България.

·        Количествата пандемична ваксина, поне в началото на периода, ще бъдат още по-недостатъчни. Поради това, че ваксиналният щам може да бъде изготвен едва след започване на пандемията, не съществува възможност за създаване на запаси предварително. Първите дози ваксина ще се появят едва няколко месеца след началото на пандемията и ще бъдат в много ограничени количества.

·        За осигуряване на адекватна протекция към новия грипен вирус при условията на пълно отсъствие на антигенна близост с предходни щамове, най-вероятно за едно лице ще бъдат необходими две последователни дози ваксина, т.е. количеството планирани дози трябва да бъде двойно.

·        Евентуална забрана (например по силата на извънредно национално законодателство в страните, където се произвежда ваксина) на експорта на пандемична ваксина би довела до сериозна световна, респективно и национална криза в сферата на общественото здравеопазване.

·        В България броят дози грипна ваксина, внасяни за ежегодната сезонна профилактика, е малък. В случай, че количествата пандемична ваксина, които могат да бъдат осигурени от страна на производителите се определят  на тази база (което е много вероятно), за всеки 100 души ще има 4-5 дози, т.е.  ще бъде възможно да се ваксинират едва 2 – 2.5 % от населението.

·        В съответствие с малкия брой внасяни ваксини до настоящия момент националният имунизационен обхват е далече от оптималните стойности.

·        Отчитането на имунизационния обхват досега се базира само на броя еднодозови опаковки грипна ваксина, за които е дадено разрешение за продажба от ИАЛ, а не на броя ваксинирани лица. Няма данни за реалния национален имунизационен обхват, нито за обхвата при рисковите групи от населението на България.

·        Неблагоприятната демографска структура на населението, което прогресивно застарява, е свързана с непрекъснато нарастване на броя на лицата, които са рисков контингент по отношение на грипа. През 2004 г. броят на възрастните над 60 год. е 1 768 755 и те представляват 22.8 % от цялото население на страната.

·        До момента не съществува нормативна уредба, регламентираща механизми за покриване от държавния бюджет или от здравноосигурителната система на разходите на населението за имунизация срещу грип, което е една от причините за ниския имунизационен обхват.

Основни дейности, свързани с ваксинопрофилактиката на грипа в  междупандемичния период

1.            Увеличаване потреблението на грипни ваксини в междупандемичния период: повишаване на националния ваксинален обхват и на обхвата в отделните рискови групи и достигане на определения като цел от Асамблеята на СЗО ваксинален обхват със сезонните грипни ваксини при стари хора – 50 % до 2006 г. и 75 %  до 2010 г.

2.            Създаване на нормативна уредба, регламентираща механизми за реимбурсиране на разходите за ежегодна имунизация на лица от рисковите групи и осигуряване на необходимите за това финансови ресурси.

3.            Създаване на механизъм за финансово стимулиране на общопрактикуващите лекари да извършват ежегодна имунизация на пациенти, отнасящи се към рисковите групи и осигуряване на необходимите за това финансови ресурси.

4.            Подобряване на регистрацията и отчитането на имунизациите срещу грип. Мониториране на ваксиналния обхват при рисковите групи от населението.

5.            Разработване на стратегия за подсигуряване на бъдещи доставки на пандемична ваксина: изясняване на процедурата по договаряне на количествата и доставянето на ваксина – чрез сключване на предварителни договори или двустранни споразумения с отделни производители или с държави, в които се произвеждат ваксини. Предвиждане на механизъм за постепенно увеличаване на доставките успоредно с нарастването на количеството произведена пандемична ваксина.

6.            Планиране на необходимите финансови ресурси за осигуряване на ваксина по време на целия пандемичен период.

7.            Създаване на законови възможности за разрешаване на употребата на новата пандемична ваксина по ускорена процедура.

8.             Дефиниране националните цели за прилагане на пандемична грипна ваксина; предварително разработване на приоритетите при прилагане на пандемичната ваксина предвид очакваното количество и налични ваксинални дози.

9.            Обсъждане на разработената национална стратегия и критерии за прилагане на сезонните и пандемични грипни ваксини с широк кръг заемащи ръководни постове длъжностни лица с право да вземат решения - от системата на здравеопазването и извън нея (финанси, труд и социална политика, транспорт, образование, юристи и др.).

10.        Уточняване на оперативните нужди и възможности за прилагане на пандемичната ваксинална стратегия (наличност/необходимост от складове за ваксините, хладилна верига, възможности за разпределяне на ваксините, имунизационни центрове, персонал за прилагане на ваксините).

                                                                                                                                  

Основни дейности, свързани с ваксинопрофилактиката на грипа по време на  пандемичния период      

1.                       Ваксинацията е основно средство за профилактика на грипа и ще бъде ефективна при всяка една от няколкото последователни пандемични вълни, поради което стратегическата цел е постепенно да бъде обхваната максимална част от населението, което обаче ще зависи от наличното количество ваксина.

2.            В началото на пандемията ваксината със сигурност няма да бъде в достатъчно количество и разпределението й ще става по предварително определени и съгласувани приоритети, определящи при кои групи и подгрупи от населението ще започне имунизацията.

         3.      Приоритетни групи:

 

3.1.Професионални групи, свързани с извършване на основни дейности, необходими на обществото и отговарящи за запазването на важните обществени функции

Цел на имунизацията на тези групи: за да се поддържа нормално функциониране и да не се допусне дезорганизация на обществото в условията на грипна пандемия.

Имунизирането на лицата, работещи в сферата на общественото здравеопазване, до известна степен ще спомогне за редуцирането на заболяемостта и смъртността и ще осигури по-добър достъп на населението до медицинска помощ. За нормалното протичане на основни обществени функции от съществено значение са: ръководният персонал на националната администрация, носещ важни обществени отговорности, както и персоналът в отбраната, полицията, противопожарните служби, в сферата на услугите - водоснабдяване и канализация, енергетика, транспорт и телекомуникации.

 

3.2.Групи от населението, при които рискът от усложнения, хоспитализации и смърт е повишен

Цел на имунизацията на тези групи: да се намалят усложненията, необходимостта от болнично лечение и смъртността.

По принцип това са същите групи, на които се препоръчва да се имунизират преди началото на всеки грипен сезон*:

   - лица от всички възрастови групи с хронични заболявания;

   - лица над 65 г. възраст.

 * в зависимост от наличната информация при вече започнала пандемия (собствени наблюдения, данни от СЗО, ЕС, отделни държави) наличната ваксина ще се пренасочва приоритетно за осигуряване на най-силно застрашените възрастови групи, които могат да бъдат различни от предполагаемите, в зависимост от особеностите на пандемичния щам (например преобладаващо засягане на малките деца, или младите хора в активна възраст, при бременните жени) 

 

3.3. Лица без рискови медицински фактори (здрави възрастни и деца)

Цел на имунизацията на тези групи: да се намали необходимостта от медицинска помощ и обръщаемостта към лечебните заведения; да се поддържа нормална социална и икономическа активност на обществото и да се ограничат финансовите загуби (свързани с отсъствието от работа поради болест на работници и служители, или поради болест на членовете на семействата им).

Решението да се имунизира тази група ще зависи от наличието на достатъчни количества ваксина.

3.      Редовно осигуряване на достоверна и разбираема официална информация за обществото, което трябва да знае какви са реалните възможности на здравеопазването във всеки конкретен момент на пандемията и да бъде информирано защо ваксината не е достъпна за всички.

4.      Постоянно мониториране на регионалния имунизационен обхват, оценяване обхвата при рисковите групи и текущо отчитане ефективността на провежданите имунизации.

5.      Възможни са сценарии за провеждане на имунизациите по време на пандемията - в зависимост от наличността на пандемична ваксина и количествата, които са осигурени, както и от характерните особености на пандемичния вирус и епидемиологичната характеристика на протичащата пандемия.

6.      Организация на разпределянето на наличните грипни ваксини и извършване на имунизациите:

·             Наличните количества пандемична грипна ваксина се съхраняват до разпределянето им в централния склад на МЗ.

·             По време на пандемията разпределението на ваксината за всички области на страната се организира централно от МЗ при спазване на общоприетите приоритети и критерии за нейното използване.

·             РИОКОЗ и РЦЗ отговарят за организирането и провеждането на имунизацията в региона, правилното съхранение и разпределяне на ваксината, воденето на отчетна документация: 

-                    изработване на планове за организиране и провеждане на имунизацията в региона;

-                    разпределените от МЗ количества ваксина се съхраняват при хладилни условия в склада на РИОКОЗ;

-                    при получени малки количества ваксина и имунизиране на определени групи от населението имунизацията ще се извършва в Имунизационния кабинет на  РИОКОЗ;

-                    при осигуряване на ваксина за по-големи групи от населението ще се разкриват допълнителни имунизационни пунктове на базата на предварително определени в регионалния план лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, включително и в медицинските кабинети в училищата;

-                    при осигуряване на ваксина за цялото население в имунизационната дейност ще бъдат включени и всички общопрактикуващи лекари.

 

На таблица № 11 (стр. 21) е посочен приблизителният брой на лицата, изложени на повишен здравен или професионален риск, за които по принцип следва приоритетно да се осигури имунизация по време на евентуална грипна пандемия.

Трябва да се има предвид, че нито мащабите, нито тежестта на една бъдеща пандемия могат да бъдат определени предварително, както е неизвестно и каква ще бъде характеристиката на пандемичния вирус, или кога може да се очаква появата му.

Поради тези причини предлаганите стратегии за организиране и провеждане на имунизация по време на пандемия следва да се разглеждат само като възможност, а не като вече взето решение. 

Вземането на решение относно реалните приоритети може да стане само при конкретните условия на реална пандемия и при наличие на ваксина срещу пандемичния вирус. Необходимият широк консенсус при определяне на приоритетите трябва да бъде постигнат чрез провеждане на обсъждане на експертно ниво и достигане до общопремливо предложение от страна на специализираните медицински организации и институции, а на тази основа – и от националните обществено-политически управленски структури, които ще направят окончателния избор на стратегия, адекватна на възможностите на националното здравеопазване и особеностите на развиващата се пандемия.   

Пневмококова ваксина

Поливалентната полизахаридна пневмококова ваксина може да се използва с цел намаляване на случаите с най-често срещаното усложнение на грипа - пневмококовата пневмония. Ваксината не се произвежда в България, но има разрешение за употреба от ИАЛ и ежегодно от нея се внасят известни количества, които се предлагат на свободния пазар.  Както грипните ваксини, така и пневмококовата ваксина е в списъка на препоръчителните и се прилага срещу заплащане от пациентите. В съответствие с Наредба №15 на МЗ от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България, имунизацията с поливалентната полизахаридна пневмококова ваксина е препоръчителна за следните контингенти:

1. Деца над 2 години.

2. Всички лица, навършили 65 години.

3. Лица с повишен риск от пневмококова инфекция, обусловен от наличието на хронични заболявания: сърдечно-съдови, белодробни, обменни заболявания, особено диабет, алкохолизъм и чернодробна цироза.

4. Лица с хронично изтичане на ликвор поради вродени дефекти, черепни травми или неврохирургични манипулации.

5.Лица с функционална или анатомична аспления, включително със сърповидноклетъчна анемия. Когато предстои планова спленектомия, имунизацията следва да се направи най-малко 14 дни (за предпочитане 4 до 6 седмици) преди операцията.

6. Лица с понижена имунна реактивност, което е непосредствена причина за повишен риск от тежка пневмококова инфекция: болест на Ходжкин, лимфома, левкемия, мултиплена миелома, хронична бъбречна недостатъчност, нефротичен синдром, органна трансплантация, имуносупресия, причинена от друго заболяване  или специфична терапия, включително с кортикостероиди.

7. Носители на НІV и болни с клинично проявена НІV инфекция.

Както в междупандемичния период, така и по време на пандемия, прилагането на пневмококовата ваксина при посочените рискови групи и особено при старите хора е свързано с висока ефективност по отношение на заболяемостта и смъртността от пневмония, необходимостта от антибиотична терапия и от хоспитализация. 


Основни дейности, свързани с ваксинопрофилактиката на усложненията на грипа в междупандемичния период

·        Необходимо е да се положат усилия за повишаване на ваксиналния обхват с пневмококова ваксина при рисковите групи, особено при лицата над 65 години, който в момента в България е незначителен.

·        Предвид факта, че за осигуряване на имунитет с продължителност 5 години е достатъчна само една ваксинална доза, е необходимо да бъде въведен механизъм за реимбурсиране на разходите за  имунизацията за определени рискови контингенти, което ще доведе до повишаване на ваксиналния обхват при тях и ще им гарантира дълготрайна протекция по отношение на най-често срещаното усложнение на грипа. 

·        Необходимо е да бъде въведена система за мониториране на ваксиналния обхват при рисковите групи, тъй като тези данни ще бъдат от прогностично значение в случай на възникване на пандемия.

·        Осигуряване на известен национален резерв от пневмококова ваксина, която в случай на пандемия да бъде приложена на неимунизираните лица от групите, изложени на повишен риск от усложнения след преболедуване от грип. 

Основни дейности, свързани с ваксинопрофилактиката на усложненията на грипа в пандемичния период

·      Вероятно ще има рязко нарастване на търсенето на  пневмококова ваксина, което производителите няма да могат да посрещнат. Този проблем налага да има предварително сключени  съответни  международни договори с производители на пневмококова ваксина, или с правителства на страни, в които се произвежда ваксината.

·      При условие, че бъдат осигурени известни количества пневмококова ваксина, тя следва да бъде приложена приоритетно на лица от посочените по-горе рискови групи. 

Антивирусни препарати

            От съществуващите четири антивирусни препарата, ефективни за лечение и профилактика на грип А, в България са разрешени за употреба два:

*      Oseltamivir phosphate (Tamiflu®);

*      Rimantadine hydrochloride (Ремантадин®).

И двата вида антивирусни препарати намират приложение и са ефективни както за ранно лечение, така и за профилактика на грипа. Те имат незабавно действие, започващо веднага след приема на първата доза. Не пречат и не повлияват на имунния отговор при едновременно прилагане с грипна ваксина.  Ваксините безспорно са най-доброто средство за профилактика на грипа в междупандемичен период или в условията на пандемия, обаче е малко вероятно те да са налични още по време на първата, а дори и на втората пандемична вълна. През този период антивирусните препарати ще бъдат единствените средства със специфично действие срещу пандемичния грипен вирус и поради това ще имат основно значение за намаляване на заболяемостта, хоспитализациите, може би и смъртността, икономическите загуби и дезорганизацията на обществения живот.

Поради недостатъчния производствен капацитет и недостиг в глобален мащаб е необходимо предварително осигуряване на определени количества (национален резерв) от антивирусни препарати, както и сключване на договори за последващи доставки.

В зависимост от данните от националния надзор на динамиката на заболяемостта в страната и епидемиологичната характеристика на разпространението на пандемичната вълна в Европа ще бъде необходимо да се вземе решение в кой момент точно да започне използването на антивирусните препарати и при кои групи от населението.

Стратегията за приложение на антивирусните препарати ще зависи от  количествата, които могат да бъдат осигурени предвид глобалния им недостиг, високата цена, особено на Тамифлу и от числеността на групите от населението, при които се предвижда да бъдат използвани.

Възможни варианти за използване на антивирусните препарати са:

1.      Профилактика с антивирусни препарати

-         Продължителна профилактика

 Може да се провежда докато трае пандемичната вълна или поне по време на пиковата заболяемост, чиято продължителност е около 4 седмици. Този вид профилактика е ефективна по отношение на заболяемостта, усложненията, хоспитализациите и смъртността (особено при рискови групи), но изисква големи количества препарат и затова е много скъпа, поради което и трудно приложима.

-         Краткосрочна профилактика

 Ефективна е в колективи от затворен и полузатворен тип при възникване на взрив. Този вид профилактика е с продължителност от 10 до 21 дни.

-         Профилактика на имунизирани лица

 В периода след направена имунизация, за предпазване на имунизираното лице от заболяване за времето до изработване на антитела в протективни титри. Този период има различна продължителност (от 2 до 6 седмици), в зависимост от това, дали за изграждането на имунитет са необходими една или две ваксинални дози.

-         Постекспозиционна профилактика

            При лица, контактни с болен от грип. Продължителност – 1 седмица.

-         Комбинирано приложение

 за лечение на болни и профилактика на техните контактни.

2.      Лечение с антивирусни препарати

-                    Лечението е ефективно само ако бъде започнато рано - в рамките на първите 48 часа от началото на заболяването.

-                    Препоръчва се особено за хора от рискови групи, които не са били имунизирани поради противопоказания, липса на ваксина, или други причини.

-                    Основното приложение на наличните количества антивирусни препарати в комплекса от мерки срещу пандемичния грип трябва да бъде за ранно лечение.

 

                       Основни дейности, свързани с употребата на антивирусни препарати по време на  междупандемичния период   

1.          Разработване на концепция относно създаването на регионален запас от двата вида антивирусни препарати.

2.          Разработване на стратегия за осигуряване на максимално широк свободен достъп (чрез аптечната мрежа) на населението до антивирусни препарати по време на пандемия.

3.          Планиране на необходимите финансови ресурси за осигуряване на постоянния национален запас от антивирусни препарати.

4.          Разработване на стратегия за подсигуряване на бъдещи доставки на антивирусни препарати: изясняване на процедурата по договаряне на количествата и доставянето им – чрез сключване на предварителни договори или двустранни споразумения с отделни производители или с държави, в които се произвеждат препаратите.

5.          Дефиниране и предварително разработване на регионалните цели и приоритети за прилагане на антивирусните препарати по време на пандемия предвид очакваното количество.

6.          Определяне на критериите за освобождаване и използване на регионалните запаси при съобщаване на опасност от възникване на пандемия и по време на пандемичния период.

7.          Провеждане на обсъждане на разработената регионалната стратегия и критерии за прилагане на антивирусни препарати с широк кръг длъжностни лица, заемащи ръководни постове и с право да вземат решения - от системата на здравеопазването и извън нея (финанси, труд и социална политика, транспорт, образование, юристи и др.).

8.          Уточняване на оперативните нужди и възможности за съхраняване, разпределяне и прилагане на запасите от антивирусните препарати по време на пандемия (наличност/необходимост от складове, възможности за продължително съхраняване, начини на разпределяне).

9.          Популяризиране на антивирусните препарати сред медицинските специалисти и увеличаване на употребата им по време на сезонните грипни епидемии  – предимно за лечение на лица от рисковите групи.

 

Основни дейности, свързани с употребата на антивирусни препарати по време на  пандемичния период      

Основното приложение на наличните количества антивирусни препарати в комплекса от мерки срещу пандемичния грип трябва да бъде за ранно лечение, особено на лица, при които съществува повишен риск от усложнения и смърт.

1.          В началото на пандемията, когато ваксина все още няма да е произведена, и в следващите месеци, когато тя няма да бъде в достатъчно количество,  разпределението на антивирусните средства  ще става по предварително определени и съгласувани приоритети. Приоритетните групи принципно не се отличават от тези, посочени в раздела за грипните ваксини, но при тях в зависимост от възможностите следва да бъдат приложени различни стратегии:

·                       Продължителна профилактика - 4 до 6 седмици (по време на пика на пандемичната вълна) при професионални групи, свързани с извършване на основни дейности, необходими на обществото и отговарящи за запазването на важните обществени функции и особено при медицинския персонал.

·                       Ранно лечение  - 5 дни. Препоръчва се особено за хора, при които рискът от усложнения, хоспитализации и смърт е повишен (лица от всички възрастови групи с хронични заболявания и лица над 65 г.), които не са имунизирани поради противопоказания, липса на ваксина, или други причини.

·                        Комбинирано приложение за лечение и  постекспозиционна профилактика при болни лица и техните контактни. Продължителност – 5 и 7 дни съответно. Тази комбинация може да забави с известно време разпространението на пандемичния вирус и затова е уместна в началото на пандемията.

2.          Редовно осигуряване на достоверна и разбираема официална информация за обществото, което трябва да знае какви са реалните възможности на здравеопазването във всеки конкретен момент на пандемията и да бъде информирано защо антивирусните средства не са достъпни за всички.

3.          Постоянен вирусологичен надзор и мониториране на чувствителността на циркулиращите вируси към антивирусните препарати. Интензивен обмен на информация по отношение на резистентността.

4.          Организация на разпределянето на наличните в регионалния запас антивирусни препарати:

·            Наличните количества се съхраняват до разпределянето им в централния склад на МЗ.

·            По време на пандемията разпределението за всички области на страната се организира централно от МЗ при спазване на общоприетите приоритети и критерии за прилагане.

·            Разпределените за областта количества  антивирусни препарати се съхраняват в склада на РИОКОЗ-Добрич.

·            РЦЗ и РИОКОЗ отговарят за организиране и провеждане на профилактиката и лечението в определени лечебни заведения за болнична помощ в региона, правилното съхранение и разпределяне на препаратите, воденето на отчетна документация.

 

 


БРОЙ ЛИЦА ИЗЛОЖЕНИ НА ПОВИШЕН ЗДРАВЕН ИЛИ ПРОФЕСИОНАЛЕН РИСК, ЗА КОИТО СЛЕДВА ДА СЕ ОСИГУРИ ПРОФИЛАКТИКА С ГРИПНА ВАКСИНА И/ ИЛИ ЛЕЧЕНИЕ С АНТИВИРУСЕН ПРЕПАРАТ

Таблица 11

Групи от населението

 

Брой  лица

1. ГРУПИ С ВИСОК ПРОФЕСИОНАЛЕН РИСК И/ИЛИ ИЗПЪЛНЯВАЩИ ОСНОВНИ ДЕЙНОСТИ                                                                                                                                        общо

27513

1.1. Медицински персонал                                                                                                                общо

1282

1.1.1.в болнични заведения

441

в пулмологични отделения

в отделения за сърдечно-съдови заболявания

в инфекциозни отделения

в отделения за вътрешни болести

в детски отделения

в интензивни отделения

 

 

 

 

 

 

 

1.1.2. в служби за спешна и неотложна медицинска помощ

91

1.1.3. в извънболничната помощ

247

общопрактикуващи лекари

медицински сестри към общопрактикуващите лекари

специалисти в ДКЦ (договор със Здравната каса) – интернисти, педиатри

мед. сестри или друг среден медицински персонал към специалистите в ДКЦ

 

1.1.4. епидемиолози и помощник епидемиолози

       вирусолози и лаборанти във вирусологични лаборатории

15

1.1.5. в домове за социални грижи

488

1.2. Социални работници

112

1.3. Служители в институции с важно обществено значение                                                   общо

   1.3.1. държавна администрация – Областна администрация, Общини, РИОКОЗ, РЦЗ.

744

1.3.2. служители в институции, отговорни за обществената безопасност                            *общо

служители в ДА “Гражданска защита”

служители в НС “Противопожарна и аварийна безопасност”

служители в НС “Полиция”

служители в НС “Гранична полиция”

227

 

17

35

100

75

1.3.3. служители в сферата на обществения транспорт и съобщенията:                                   общо автобуси, трамваи, тролейбуси, БДЖ

1.3.4. служители в сферата на водоснабдяването и канализацията

1.3.5. служители в сферата на погребалните услуги

 

1.4. Образование

       1.4.1.учители

       1.4.2. ученици

 

 

 

25375

         2252

       23123

 

 

 


2. ГРУПИ С ВИСОК МЕДИЦИНСКИ РИСК                                                                              общо                                                                  

 

2.1. болни с хронично белодробно страдание

2.2. сърдечно болни

2.3. диабетици

2.4. имуносупресирани

2.5. пациенти/ контингент в домовете за социални грижи

2.6. лица над 65-годишна възраст

 

 

 

 

 

 

 

5. Противоепидемични мерки

 Основна цел на провеждането на противоепидемични мерки в условията на сезонна грипна епидемия или пандемия е максимално ограничаване на възможностите за разпространяване на вируса на грипа в обществото, с което да се постигне забавяне на хода на епидемията/пандемията и намаляване на нейната интензивност, за да се създадат условия за по-ефективно използване на наличните средства за специфична профилактика и терапия.

    5.1. Мерки по отношение на болните от грип

-           медицинското обслужване на болните от грип и ОРЗ трябва да се извършва главно по домовете им;

-           препоръчва се домашна изолация на болни с леки и средно тежки форми на грип и на лица с респираторни симптоми - те се изолират и лекуват в дома си, като им се осигуряват медицински, а при необходимост и социални грижи;

-           болните с тежки форми на грип, с усложнения, или с повишен риск от възникване на усложнения поради наличие на придружаващи заболявания (сърдечно-съдови, белодробни, заболявания на обмяната като диабет и др.) се изолират в лечебни заведения за болнична помощ;

-           за предпазване на контактните лица, болните трябва да използват маски ако за това няма медицински пречки.

       5.2. Мерки по отношение на контактните на болни от грип

-             издирване на контактните, епидемиологично проучване и провеждане на медицинско наблюдение;

-             контактните с болни от грип трябва да използват маски, закриващи носа и устата (контактни в дома,  медицинския персонал и другите болни с ОРЗ, чакащи в чакалните на лечебни заведения за извънболнична или болнична помощ);

-             близките контактни на болни от пандемичен грип също подлежат на домашна изолация, включително и тези контактни, които получават антивирусни средства като екстрена профилактика;

-             инструктиране на контактните да се самонаблюдават за поява на симптоми на грип;

-             ограничаване на пътуванията на контактни с болни от грип, особено в области, в които все още няма случаи на заболявания.

5.3.Мерки, ограничаващи предаването и разпространението на грипните вируси (изолационно-ограничителни мерки)

-       ограничаване на пътуванията – лични и служебни, международни и в страната, ако не са наложителни;

-       преустановяване на профилактичните прегледи, плановите консултации на здрави бременни и кърмачета, плановите операции;

-       преустановяване на посещенията в болници, свижданията с войници;

-       прекратяване на учебните занятия в училища и университети, преустановяване работата на детските заведения;

-       ограничаване на извънучилищните мероприятия и събирания на деца и младежи;

-       ограничаване на всички масови мероприятия, свързани със събиране на много хора на едно място, особено в затворени помещения (посещения на спортни, културни и други масови мероприятия, отмяна на спектакли);

-       отпуски за някои професионални групи; 

-       използване на маски от персонала на обществения транспорт, заведенията за обществено хранене и магазини, персонала на детски заведения;

-       недопускане на болни деца в детските заведения и в училищата чрез провеждане на сутрешни прегледи ("филтър").

5.4. Дезинфекционни мероприятия

-         миене на ръцете;

-         дезинфекция на ръцете и на повърхности;

-         текуща дезинфекция в семейните огнища;

-         влажно почистване, редовно проветряване.

         5.5. Съвети при международни и вътрешни пътувания

-     с оглед да се избягват пътувания до зони и области, в които има висок риск от заразяване се осигурява текуща епидемиологична информация за заразени зони и страни;

-     да се пътува само при необходимост;

-     информация за пътуващите относно симптомите, с които се проявява грипът и за появата на които хората трябва да могат сами да следят, както и информация кога е необходимо да се търси медицинска помощ и къде могат да се обръщат заболелите.

  6. Комуникации

            Комуникационната стратегия при опасност или при вече възникнала грипна пандемия е насочена към осигуряване на  адекватна за всяка конкретна аудитория информация, специфична за всяка от фазите на грипната пандемия.

За медицинския персонал е необходима специализирана информация, докато широката общественост трябва да бъде информирана по принцип за съществуващите рискове от заразяване и мерките, които могат да бъдат предприети за избягването им, напр. чрез съвети за спазване на универсалните хигиенни мерки.

     6.1. Основни принципи

      Основните принципи, които следва да се спазват, особено в ситуация на страх и дори паника от възникването на пандемия, са следните:

-       информацията трябва да бъде своевременна, актуална, вярна, конкретна и разбираема;

-       информацията, разпространявана от всички източници, трябва да бъде колкото е възможно по-последователна и непротиворечива, което прави задължително постоянното съгласуване между институциите на  регионално ниво;

-       необходимо е точно определяне на отговорностите, като за съдържанието и качеството на информацията, разпространявана от всяко ниво, е отговорна съответната администрация;

-       точно определяне на отговорностите и на медиите - да разпространяват само достоверна информация и в медийното пространство да  не се допускат неоторизирани  източници на информация по проблеми, свързани с хода на пандемията.  

6.2. Съдържание на информацията

Съдържанието на всяка конкретна информация се определя от коментирания проблем, но по принцип е необходимо редовно да се разпространяват основни данни като:

-         хода на пандемията в областта, в страната, в съседните държави, в Европа и в света;

-         ниво и динамика на заболяемостта в България и в частност в областта;

-         най-силно засегнати групи от населението в област Добрич;

-         клинична характеристика на заболяването – особено неговата тежест;

-         наличие на ваксини, антивирусни препарати, антибиотици и други медикаменти и как е уреден достъпът до тях;

-         как и кога да се търси консултация с лекар и към кои болници следва да се обръщат болните с усложнения;

-         от голямо значение е осигуряването на информация за всяка предстояща следваща фаза на пандемията и за подготвяните мерки, които предстои да бъдат предприети.  

     6.3. Пътища за разпространяване на информацията

Информацията се разпространява на регионално и местно ниво към:

  • лекарите и другите медицински работници (доклади, факс, телефон, интернет, печатни и електронни медии, радио, телевизия и т.н.);
  • обществото – интернет страница на РИОКОЗ, където се публикува официалната областна информация и ще бъде публикувана и тази относно грипната пандемия и местните мас-медии (печатни и електронни медии, радио, телевизия и т.н.)

    6.4. Отговорности

На регионално ниво за информацията за грипната пандемия отговарят РИОКОЗ и РЦЗ. РИОКОЗ ще получава и обработва информацията от своя регион и освен това ще получава националната информация от МЗ, което ще осигури координиране и последователност на информацията, разпространявана от централно  и регионално ниво.

 7. Прилагане на Регионалния план за готовност за грипна пандемия

           7.1. Регионален пандемичен комитет (РПК)

 За цялостна организация и координация на изпълнението на дейностите по Регионалния пандемичен план се създава Регионален пандемичен комитет.

Регионалният пандемичен комитет:

            1. Разработва регионалната политика за ограничаване разпространението на пандемичния грип;

            2. Координира дейностите на държавните органи и осъществява връзки с неправителствени организации;

            3. Анализира данните за епидемичната ситуация по отношение на пандемичния грип, като информира Министерство на здравеопазването и обществеността, предлага конкретни противоепидемични мерки за ограничаване на последиците за здравето на гражданите;

                                                     Състав на  Регионалният пандемичен комитет:

1. Председател – Областен Управител;

2. Заместник-председател – Заместник областен управител;

3. Секретар –  директор РИОКОЗ;

4. Членове:

            4.1. директор на РВМС;

            4.2. директор на Областна дирекция „Полиция” – гр. Добрич;

            4.3. директор на Дирекция “Гражданска защита”;

            4.4. директор на РЦЗ;

            4.5. директор на Районната здравноосигурителна каса;

            4.6.  директор МБАЛ

4.7.  директор ЦСМП

            4.8. представител на аптечната мрежа;

            4.9. представител на Гранична полиция;

            4.10. директор на “В и К” ООД;

4.11. представители на неправителствени организации и Червения кръст;

4.12. представител на обществения транспорт;

4.13. кметове на общини в област Добрич;

Поименният състав на Регионалния пандемичен комитет се определя със Заповед на Областния управител.

Председателят представлява Комитета, ръководи работата му, подписва протоколите от заседанията. В отсъствие на председателя неговите функции се изпълняват от заместник-председателя. Секретарят организира подготовката на заседанията, води на отчет взетите решения и координира изпълнението им. Членовете на Комитета изразяват становищата на организациите и ведомствата, които представляват. При необходимост в работата на Комитета могат да бъдат включвани и други специалисти извън списъчния му състав.

Комитетът провежда редовни заседания най-малко веднъж на три месеца. При необходимост Комитетът се свиква на извънредни заседания. Заседанията на Комитета се свикват от председателя или по инициатива на член на Комитета. Заседанията се откриват и провеждат в присъствието на 2/3 от списъчния му състав. Решенията се вземат с обикновено мнозинство.

За подпомагане на Регионален пандемичен комитет се създава Регионална експертна група, в състав:

1.      Епидемиолог – директор дирекция „Надзор на заразните болести”  в РИОКОЗ-Добрич

2.      Инфекционист – Инфекциозно отделение в МБАЛ-Добрич

3.      Епизоотолог – РВМС-Добрич.

Експертната група разработва оценка на риска, въз основа на местната обстановка, типа на доказания вирус, определя профилактичните и противоепидемични мерки и лицата, които трябва да се считат изложени на риск, с оглед на тяхната профилактика с антивирусни препарати.

8. Периоди, фази и нива на грипната пандемия

Характерна особеност на грипните пандемии е тяхното постепенно и последователно развитие във времето, което дава важната от практическа гледна точка възможност за диференциране на отделни пандемични фази. Фазите, през които преминава една грипна пандемия се отличават както по епидемиологичната си характеристика, така и по целите, спецификата и ефективността на профилактичните и противоепидемични мерки, които следва да бъдат планирани и съответно прилагани.

При изготвянето на плана за  готовност за грипна пандемия са приложени критериите, предложени от СЗО през 2005 г. В съответствие с тези критерии се разграничават 4 основни периода и 6 фази, през които преминава развитието на една грипна пандемия. С цел планиране и обвързване на предприеманите действия с конкретната ситуация,  в плана фазите на пандемията са подразделени на нива в зависимост от степента на засягане/риска от засягане на страната от разпространяващата се в света пандемия.

         За всяка от посочените фази и съответните й нива са планирани основните дейности, разпределени по компоненти, които ще бъдат изпълнявани в България в междупандемичния период и в периода на възникване на евентуална пандемия.

Епидемиологичната практика сочи, че не е вероятно следващата грипна пандемия да започне от Европа, още по-малко вероятно - от България. Затова е уместно да се приеме, че съобщението за формиране на нов пандемичен грипен вирус и за началото на грипна пандемия ще бъде получено в България от СЗО. (Фази 5 и 6). Вероятно България ще бъде засегната от пандемията известно време след получаването на това съобщение – т.е. между ниво 1 и 2 на фаза 6 ще има определен интервал, който може да бъде използван за ограничаване на възможностите за проникване на пандемичния вирус в страната и по този начин – за забавяне на разпространението на пандемията и печелене на повече време за профилактични мероприятия.      

 

 


ФАЗИ И НИВА НА ГРИПНАТА ПАНДЕМИЯ СПОРЕД КЛАСИФИКАЦИЯТА НА ЕС ОТ 2004 г. И НА СЗО ОТ 2005 г.

 

ЕС

Критерий: произход на взрива

ПЕРИОДИ

СЗО

Фаза

Ниво

Извън ЕС

Във ЕС

0

0

Няма доказани нови подтипове на грипния вирус при хора.

Няма доказани нови подтипове на грипния вирус при хора.

 

М

Е

Ж

Д

У

П

А

Н

Д

Е

М

И

Е

Н

 

Фаза 1.

Няма доказани нови подтипове на грипния вирус при хора. Дори и да са открити при животни, рискът за възникване на инфекция или заболяване при човека се счита за нисък.

Фаза 2.

Няма доказани нови подтипове на грипния вирус при хора. Циркулиращият сред животни подтип грипен вирус обаче представлява значителен риск за хората.

0

1

Изолиране на нов подтип от единичен случай при човек.

 

 

 

 

Изолиране на нов подтип от единичен случай при човек.

 

Г
О
Т
О
В

Н

О

С

Т

 

З

А

 

П
А
Н
Д
Е
М
И
Я

 

Фаза 3.

Възникване на случай/случаи, причинени от нов подтип на грипния вирус при хора без предаване на инфекцията от човек на човек, или редки случаи на заразяване на близки контактни.

0

2

Два или повече случая при хора с нов подтип.

 

 

 

Два или повече случая при хора с нов подтип

Фаза 4.

Малък взрив/взривове с ограничено предаване на вируса от човек на човек, като разпространението е строго локализирано, което показва, че вирусът все още не се е адаптирал добре към човека.

0

3

Доказано предаване от човек на човек.

 

 

 

 

Доказано предаване от човек на човек

Фаза 5.

По-голям взрив или взривове, като заразяването на човек от човек все още е ограничено, което показва, че вирусът става все по-добре адаптиран, но още не се е адаптирал напълно към разпространяване само между хората.   

1

 

Няколко взрива в поне една страна извън ЕС, разпространяване в други страни.

Няколко взрива в поне една страна от ЕС, разпростра­няване в други страни.

 

 

 

 

 

П


А


Н


Д


Е


М


И


Я

Фаза 6.

Фаза на пандемично разпространение: нарастващо и продължително разпространяване на вируса сред цялото население.

 

2

0

Регионална и регионални епидемии: няма съобщения за данни за  нов подтип в ЕС.

Регионална и регионални епидемии в ЕС.

2

1

Регионална и регионални епидемии: изолиране на нов подтип от единичен случай при човек в ЕС.

Регионална и регионални епидемии в ЕС.

2

2

Регионална и регионални епидемии: две или повече инфекции с новия подтип при хора в ЕС.

Регионална и регионални епидемии в ЕС.

2

3

Предаването на новия подтип от човек на човек е потвърдено в ЕС.

Регионална и регионални епидемии в ЕС.

2

4

Взривове в една или повече държави от ЕС.

Регионална и регионални епидемии в ЕС.

3

 

Край на първата пандемична вълна.

Край на първата пандемична вълна.

4

 

Втора или поредна пандемични вълни.

Втора или поредна пандемични вълни.

5

 

Край на пандемията (връщане към

фаза 0)

 

 

 

 

Край на пандемията (връщане към

фаза 0)

С

Л

Е

Д

П

А

Н

Д

Е

М

И

Я

 

Завръщане към междупандемичния период.

 

 

 


ПЕРИОДИ, ФАЗИ И НИВА НА ГРИПНАТА ПАНДЕМИЯ В БЪЛГАРИЯ В СЪОТВЕТСТВИЕ С КЛАСИФИКАЦИЯТА НА СЗО

 

ПЕРИОДИ И

ФАЗИ НА ПАНДЕМИЯТА В СВЕТА

(СЗО)

 

ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ НА ФАЗИТЕ НА НИВА СПОРЕД СИТУАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ

 

 

МЕЖДУПАНДЕМИЧЕН ПЕРИОД

Фаза 1.

Няма доказани нови подтипове на грипния вирус при хора. Дори и да са открити при животни, рискът? за възникване на инфекция или заболяване при човека се счита за нисък.

 

 

 

Фаза 2.

Няма доказани нови подтипове на грипния вирус при хора. Циркулиращият сред животни подтип грипен вирус обаче представлява значителен риск? за хората.

Ниво 1. България не е засегната.

Ниво 2. България е засегната или има значителни контакти със засегната страна - пътувания, търговия.

 

ПЕРИОД НА ГОТОВНОСТ ЗА ПАНДЕМИЯ

 

Фаза 3. Възникване на случай/случаи, причинени от нов подтип на грипния вирус при хора без предаване на инфекцията от човек на човек, или редки случаи на заразяване на близки контактни.

 

Ниво 1. България не е засегната

Ниво 2. България е засегната или има значителни контакти със засегната страна - пътувания, търговия.

 

Фаза 4. Малък взрив/взривове с ограничено предаване на вируса от човек на човек, като разпространението е строго локализирано, което показва, че вирусът все още не се е адаптирал добре към човека.?

Ниво 1. България не е засегната

Ниво 2. България е засегната или има значителни контакти със засегната страна - пътувания, търговия.

 

Фаза 5. По-голям взрив или взривове, като заразяването на човек от човек все още е ограничено, което показва, че вирусът става все по-добре адаптиран, но още не се е адаптирал напълно към разпространяване само между хората.?   

 

 

 

 

 

Ниво 1. България не е засегната

Ниво 2. България е засегната или има значителни контакти със засегната страна - пътувания, търговия.

 

ПЕРИОД НА ПАНДЕМИЯ

 

Фаза 6. Фаза на пандемично разпространение: нарастващо и продължително разпространяване на вируса сред цялото население.?

 

Ниво 1. България все още не е засегната.

Ниво 2. България е засегната или има значителни контакти със засегната страна - пътувания, търговия.

Ниво 3. Затихване на пандемичната вълна.

Ниво 4. Следваща пандемична вълна.

 

ПЕРИОД СЛЕД ПАНДЕМИЯ

Завръщане към междупандемичния период.

 

Завръщане към междупандемичния период.

 

 

 

? Разликата между Фаза 1 и 2 се определя от степента на риска за предизвикване на инфекция или заболяване при човека от щамове, циркулиращи сред животни. Диференцирането им ще се основава на различни фактори и тяхното относително значение в съответствие със съвременните научни познания.Такива фактори може да са: патогенност за животни и хора; разпространение сред домашни животни и добитък или само сред диви животни; наличие на епизоотичен или ензоотичен процес, географски локализиран или широко разпространен; информацията за

вирусния геном или друга научна информация.

 

? Разликата между Фаза 3, 4 и 5 се базира на оценката на риска за възникване на пандемия. Може да се имат предвид различни фактори и тяхното относително значение в съответствие със съвременните научни познания: ефективност на предаване на инфекцията, географска локализация и разпространение; тежест на заболяването; наличие на гени от човешки щамове (при произход от животински щам); вирусен геном и друга научна информация. (WHO/CDS/CSR/GIP/2005.5)

 9. Дейности през отделните фази на пандемията и институции, които отговарят за тях

 

Дейностите, които следва да бъдат извършвани във всяка отделна фаза на пандемията са разделени на следните основни компоненти:

І – ви  компонент: Планиране и координация;

ІІ – ри компонент: Мониторинг и оценка на епидемичната ситуация;

ІІІ- ти компонент: Профилактични и противоепидемични мерки;

ІV - ти компонент: Задачи на лечебните заведения;

V - ти компонент: Комуникации 

 

МЕЖДУПАНДЕМИЧЕН ПЕРИОД

ФАЗА 1.

Дефиниция

Няма доказани нови подтипове на грипния вирус при хора. Дори и да са открити при животни, рискът за възникване на инфекция или заболяване при човека се счита за нисък.

Основни принципи

·        На всички нива на системата на здравеопазването се извършват рутинните дейности по надзора и контрола на грипа, като същевременно се предприемат мерки за подобряване и усъвършенстване на действащата система.

·        Основният обем дейности през тази фаза е свързан с планирането и координацията на областно ниво на всички необходими действия в случай на възникване на пандемия.

Дейности

І. Планиране и координация

1.      Създаденият със заповед на  Областния управител на област Добрич, Регионален пандемичен комитет (РПК) , организира и  координира дейностите, предвидени в Регионалния пандемичен план.

  Отговорност: РПК

2.      Популяризиране на значението на плана за готовност за грипна пандемия сред съответните институции и административни органи, вземащи решения на регионално ниво.

Отговорност: РПК, РИОКОЗ, РЦЗ

3.      Определяне на регионалните институции и организации, които имат отношение към изпълнение на Плана за готовност за грипна пандемия и  регламентиране на техните конкретни функции.

   Отговорност: РПК, РЦЗ РИОКОЗ

4. Изготвяне на Планове за готовност за грипна пандемия в структурите на общественото здравеопазване в съответствие със заповед, издадена от  директорите на РЦЗ – Добрич  и РИОКОЗ – Добрич, както следва:

-         лечебните заведения за болнична помощ изготвят планове за действие при грипна пандемия, съгласувани с регионалния план.

        Отговорност: Ръководители на лечебните заведения за болнична помощ

5. Планиране и провеждане на учения на всички нива за изпробване на Регионалния план за готовност за пандемия в действие и използване на резултатите за неговото подобряване и прецизиране.

Отговорност: РПК, РЦЗ, РИОКОЗ,Ръководители на ЛЗ

6. Сформиране на Регионална експертна група (РЕГ), която ще бъде мобилизирана в случай на поява на нов грипен вирус, организиране на  обучението и, координацията с Националната експертна група и осигуряването на актуална информация за членовете й.

Отговорност: РЦЗ, РИОКОЗ

7. Разработване на координационна схема, определяща реда и начина на информиране, субординация и действия при промени в епидемичната ситуация и навлизане в нова пандемична фаза.

Отговорност: РПК, РЦЗ, РИОКОЗ

8. Планиране и осигуряване на регионални запаси (антивирусни препарати, лично предпазно облекло, ваксини, диагностикуми и други технически средства и консумативи), които могат да бъдат доставени бързо в случай на необходимост.

Отговорност: РПК, РЦЗ, РИОКОЗ, ЛЗБП

ІІ. Мониторинг и оценка на епидемичната ситуация

1.      Събиране, обработване и изготвяне на текущи и годишни анализи на данните от сентинелния надзор на грипа и ОРЗ в област Добрич.

      Отговорност:  РИОКОЗ

 2.  Лабораторен надзор на грипа и ОРЗ:

-      Организиране на пробонабирането и диагностичните изследвания за грип и ОРЗ  в областта;

-      Изготвяне и разпространение на актуална информация за тенденциите на ежегодната сезонна заболяемост от грип, свързана с обичайните и новопоявили се грипни щамове;

-      Предоставяне на данните от диагностичните изследвания в областта на МЗ, Отдел „ЕНЗБ” при НЦЗПБ, РЦЗ, РПК и медиите;

-      Текущо проследяване на информацията от лабораторните изследвания по грипа в национален мащаб.

      Отговорност: НЦЗПБ, РИОКОЗ     

 

  3. Засилен надзор на грипа и епидемиологично проучване на нови огнища от  болни/съмнително болни.

Отговорност: РПК, РИОКОЗ

  4.Съвместна дейност с ветеринарните власти по информирането за доказани нови грипни вируси.

      Отговорност: РИОКОЗ, РВМС, РПК

ІІІ. Профилактични и противоепидемични мерки

1. Подобряване на регистрацията и отчитането на имунизациите срещу грип. Мониториране на ваксиналния обхват при рисковите групи от населението.

Отговорност:  АИППМП, АГППМП, РИОКОЗ

2. Ежегодно организиране на кампания в областта за популяризиране на специфичната профилактика на грипа сред населението и особено сред  рисковите групи.

Отговорност: РЦЗ, РИОКОЗ

3. Уточняване на оперативните нужди и възможности за прилагане на пандемичната ваксинална стратегия (склад за ваксините, хладилна верига, възможности за разпределяне на ваксините, имунизационен кабинет на РИОКОЗ, персонал за прилагане на ваксините).

Отговорност: РЦЗ, РИОКОЗ 

 4. Популяризиране на антивирусните препарати сред медицинските специалисти и увеличаване на употребата им по време на сезонните грипни епидемии, предимно за лечение на лица от рисковите групи.

Отговорност: РПК, РЦЗ, РК БЛС, ръководители на ЛЗ, АИППМП

5. Разработване на стратегия за осигуряване на максимално широк свободен достъп (чрез аптечната мрежа) на населението до антивирусни препарати по време на пандемия. 

Отговорност: РПК

6. Дефиниране и предварително разработване на регионалните цели и приоритети за прилагане на антивирусните препарати по време на пандемия съобразно очакваното количество.

Отговорност: РПК, РЦЗ

7. Уточняване на оперативните нужди и възможности за съхраняване, разпределяне и прилагане на запасите от антивирусните препарати по време на пандемия (наличност/необходимост от складове, възможности за продължително съхраняване, начини на разпределяне).

Отговорност: РЦЗ, РИОКОЗ

   ІV.   Задачи на лечебните заведения

1.      Осигуряване наличието на периодично актуализиран план и съответни стратегии за действие на лечебните заведения в област Добрич при условия на пандемия;

1.1.            Плановете за извънболнично медицинско обслужване на населението по време на пандемия трябва да включват:

·         Примерни графици и схеми за извънболнично обслужване на населението при нараснал брой домашни посещения и намален брой на медицинския персонал поради отсъствие от работа по болест.                             

·         Оценяване на наличните резервни възможности и изготвяне на план за осигуряване на допълнителен персонал, напр. чрез мобилизиране при необходимост на  пенсионирани здравни работници и студенти по медицина с оглед увеличаване капацитетът на извънболничните лечебни заведения или поемане задълженията на отсъстващи по болест здравни работници.

·         Планиране осигуряването на транспортни средства за извършване на домашни посещения, броят на които ще бъде значително увеличен.

·         Подготовка на фармацевтичната мрежа за повишаване на търсенето на медикаменти (антибиотици, антипиретици и аналгетици и други терапевтични средства):

Отговорност: РЦЗ

1.2.            Планове на лечебните заведения за болнична помощ за обслужване на болните по време на пандемия;

Планове на лечебни заведения за болнична помощ - болниците следва да изготвят свои планове за действия в условията на грипна пандемия, в които основни функции ще бъдат възложени на инфекциозните отделения, отделенията по вътрешни болести, детски болести, пулмологични отделения, микробиологични и клинични лаборатории и рентгенологично отделение. Плановете следва да съдържат следните основни елементи: 

·        Точно определяне на функциите и отговорностите на ръководния персонал , вкл. и отговорности за осигуряването на достоверна информация за населението съвместно с РЦЗ и РИОКОЗ и за информиране на болничния персонал.

·        Начините за съобщаване на персонала за възникването на кризисна ситуация, схема на разпространяването на тази информация, вкл. със съответните отговорници, определяне на място за събиране на допълнителен персонал, резервни планове за осигуряване на дежурство на повече персонал.

·        Планиране на взаимодействията с ДА "Гражданска защита", с БЧК и други организации и структури, които могат да вземат участие в осигуряването на медицинското обслужване на населението.

·         Създаване на отделен "разпределителен сектор" с обучени екипи за преглеждане на групи от болни с грип, където ще се извършва и тяхното разпределяне – за домашно лечение или приемане по спешност и съответно – разпределяне в отделенията на болницата.

·         Допълнително уточняване как ще функционира системата за регистриране и съобщаване на РИОКОЗ  на хоспитализираните случаи с грип.

·         Мониторинг  на ОРЗ при болничния персонал. 

·         Утвърждаване на стандартни указания за: поставяне на диагноза, хоспитализация и лечение на болните от грип, включително с антивирусни препарати; указания за поставяне на диагноза, хоспитализация и лечение на болни с усложнения; за извършване на профилактични имунизации с пандемичната ваксина, включително на собствения медицински персонал.

·         Осигуряване на запаси от медикаменти за лечение на болните от грип и тези с усложнения (антибиотици, антипиретици, аналгетици, Респивакс), осигуряване на необходимите консумативи и реагенти за микробиологичната и биохимична лаборатория и рентгенологичното отделение, осигуряване на достатъчно количество маски за персонала, болните и посетителите.

·         Осигуряване на възможност за разкриване на допълнителни отделения за изолация и допълнителен брой легла.

·         Мерки за ограничаване на разпространението на инфекцията между пациенти, лекуващ персонал и посетители.

Отговорност: РЦЗ, РИОКОЗ, Ръководители на лечебните заведения

    2. Проверка на лабораториите и осигуряване на спазването на изискванията за безопасна работа с проби от болни/съмнително болни.

Отговорност: РЦЗ, РИОКОЗ, Ръководители на лечебните заведения

   3. Приблизително изчисляване на необходимите за лечебните заведения количества медикаменти и консумативи.

            Отговорност: Ръководители на лечебните заведения

   4. Осигуряване на достатъчно информация и провеждане на обучение на здравните  работници относно пандемичния грип.

Отговорност: РЦЗ, РИОКОЗ, РК БЛС, Ръководители на лечебните    заведения

V. Комуникации 

1.   Въз основа на националната  комуникационна стратегия за всяка фаза на пандемията да се изготви регионална.

 Отговорност: РПК

2.   Подсигуряване на възможности и механизми за ежедневна и спешна комуникация между здравните власти, държавната администрация, други организации и институции, имащи отношение към дейности по време на пандемия, както и с широката общественост.

Отговорност: РПК

3. Изграждане на мрежа за електронен обмен на информация между лицата, отговарящи за комуникациите, вкл. тези, коментиращи рисковите ситуации, държавни институции извън системата на здравеопазването и професионални и технически експертни групи.

Отговорност: РПК

4. Осигуряване на функциониращи връзки и взаимодействие с медиите по отношение на епидемиите, вкл. с определяне на задълженията, правата и отговорностите на институциите за обществено здраве, както и комуникационните оперативни процедури.

Отговорност: РПК

5. Да се създаде механизъм за получаване на обратна връзка за определяне нивото на знания в обществото за пандемичния грип и възникващите опасения сред населението. Да се реагира активно на слуховете и невярната информация да се коригира.

Отговорност: РИОКОЗ

 

МЕЖДУПАНДЕМИЧЕН ПЕРИОД. ФАЗА 2.

 

Дефиниция

Няма доказани нови подтипове на грипния вирус при хора. Циркулиращият сред животни подтип грипен вирус обаче представлява значителен риск за хората.

Ниво 1: България не е засегната

Ниво 2: България е засегната или има значителни контакти със засегната страна- пътувания, търговия

Основни принципи

·        Разширява се дейността по надзора на грипа при хора и животни, като се включват допълнителни активности и проследяване в детайли на информацията относно циркулиращите при животни грипни вируси с цел изготвяне на по-пълна и обективна оценка на риска от поява на случаи при хора.

·        Готовност за профилактични и противоепидемични действия в случай на поява на заболявания при хора.

·        Засилени комуникации и взаимодействие с РВМС при поява на случаи при животни в България. 

Дейности

Ниво 1: България не е засегната

І. Планиране и координация

1.        Поддържане на постоянна връзка между отговорните институции на всички нива и обмен на актуална епидемиологична, епизоотична и вирусологична информация за ситуацията в и извън пределите на областта.

Отговорност: РЦЗ,  РИОКОЗ, РВМС, ръководители на ЛЗ

2.      Периодично актуализиране на регионалния план за готовност за пандемия.

Отговорност: РЦЗ, РИОКОЗ

ІІ. Мониторинг и оценка на епидемичната ситуация

1.      Всички дейности по този компонент, описани във Фаза 1 продължават.

     2.  Лабораторен надзор на грипа и ОРЗ:

-        Организиране на пробонабирането и диагностичните изследвания за грип и ОРЗ  в областта;

-        Изготвяне и разпространение на актуална информация за тенденциите на ежегодната сезонна заболяемост от грип, свързана с обичайните и новопоявили се грипни щамове;

-        Предоставяне на данните от диагностичните изследвания в областта на МЗ, Отдел „ЕНЗБ” при НЦЗПБ, РЦЗ, РПК и медиите;

-        Текущо проследяване на информацията от лабораторните изследвания по грипа в национален мащаб.

Отговорност: НЦЗПБ, РИОКОЗ

     3. Оценка на риска от внасяне на нови грипни щамове при интензивните трансгранични    пътувания на гражданите.

      Отговорност: РПК, РИОКОЗ

4. Засилен надзор на грипа и епидемиологично проучване на нови огнища от  болни/съмнително болни.

      Отговорност: РПК, РИОКОЗ

5. Съвместна дейност с ветеринарните власти по информирането за доказани нови грипни вируси.

     Отговорност: РИОКОЗ, РВМС, РПК

     ІІІ. Профилактични и противоепидемични мерки

1.   Всички дейности по този компонент, описани във Фаза 1 продължават.

2. Увеличаване на активността по популяризиране на имунизирането на рисковите групи от населението със сезонни противогрипни ваксини, имунизация се предлага и на специалистите по ветеринарна медицина и други лица, професията на които предполага контакт с животни.

 Отговорност: РПК, РВМС, РЦЗ, РИОКОЗ

3. Увеличаване на активността по популяризиране на имунизирането с пневмококова ваксина на рисковите групи от населението, особено на лицата над 65-годишна възраст.

Отговорност: РПК, РИОКОЗ, РЦЗ

ІV. Задачи на лечебните заведения

1. Осигуряване наличието на периодично актуализиран план и съответни стратегии за действие на лечебните заведения в област Добрич при условия на пандемия:

·        Планове за извънболнично медицинско обслужване на населението по време на пандемия

Отговорност: РЦЗ и Ръковотели на лечебните заведения

·        Планове на лечебните заведения за болнична помощ за обслужване на болните по време на пандемия

Отговорност: РЦЗ, РИОКОЗ, Ръководители на лечебните заведения

    2. Проверка на лабораториите и осигуряване на спазването на изискванията за безопасна работа с проби от болни/съмнително болни.

Отговорност: РЦЗ, РИОКОЗ, Ръководители на лечебните заведения

   3. Приблизително изчисляване на необходимите за лечебните заведения количества медикаменти и консумативи.

            Отговорност: Ръководители на лечебните заведения

   4. Осигуряване на достатъчно информация и провеждане на обучение на здравните  работници относно пандемичния грип.

Отговорност: РЦЗ, РИОКОЗ, РК БЛС, Ръководители на лечебните    заведения

V. Комуникации

   1. В ръководните структури, отговарящи на регионално ниво за създаването на готовност за пандемия се включват лица, отговарящи за разпространяване на информация за рисковите ситуации.

Отговорност: РПК

Ниво 2: България е засегната или има значителни контакти със засегната страна - пътувания, търговия

  І. Планиране и координация

1. Поддържане на постоянна връзка между отговорните институции на всички нива и обмен на актуална епидемиологична и епизоотична информация за ситуацията в пределите на областта.

Отговорност: РПК

2. Оценяване на степента на готовност за предприемане на незабавни действия в случай на възникване на заболявания при хора, причинени от новия подтип грипен вирус. Актуализация на регионалния план за готовност за грипна пандемия и попълване на евентуални пропуски.

Отговорност: РПК

3. Привеждане на основната регионална група експерти в състояние на готовност за мобилизиране при възникване на случаи при хора

Отговорност: РПК

4. Актуализиране и в съответствие със ситуацията при необходимост променяне на приоритетните групи, подлежащи на лечение и профилактика с антивирусни препарати.

Отговорност: РПК

ІІ. Мониторинг и оценка на епидемичната ситуация

1.  Всички дейности по този компонент, описани във Фаза 1 продължават.

2. Оценяване на риска от възникване на заболявания при хора  и на възможностите за разпространяване на вируса от човек на човек.

Отговорност: РПК, РВМС, РИОКОЗ

3. Провеждане на епидемиологично проучване и лабораторни изследвания на лица, свързани със случаи от грип, възникнали при животни в Област Добрич. Оценяване на риска от заболяване на хора и разпространяване на вируса в обществото.

Отговорност: РПК, РВМС, РИОКОЗ

4. Засилен вирусологичен надзор за ранно откриване и типизиране на  грипни вируси при животните и интензифициране на размяната на информация между работещите в РИОКОЗ и РВМС:

-           подобряване на възможностите за откриване и доказване на заболявания при животни, причинени от нови щамове грипни вируси;

-           подобряване на възможностите за откриване на евентуални животински източници на инфекция за човек;

-           оценка на риска от разпространение на инфекцията сред хората.

Отговорност: РПК, РВМС, РИОКОЗ

ІІІ. Профилактични и противоепидемични мерки

1.  Всички дейности по този компонент, описани във Фаза 1 продължават.

2. Проверяване на готовността и провеждане на пълен обем противоепидемични мерки при възникване на случаи при хора на територията на областта.

Отговорност: РПК, РЦЗ, РИОКОЗ

3. Увеличаване на обхвата със сезонни противогрипни ваксини на рисковите групи от населението и на лицата, професионално  застрашени от заразяване с животински грипен вирус с цел да се избегне възможността от възникване на смесена инфекция.

Отговорност: РПК, РВМС

4. Увеличаване на активността за имунизиране на рисковите групи от населението, особено на лицата над 65-годишна възраст с пневмококова ваксина.

Отговорност: РЦЗ, РИОКОЗ

ІV. Задачи на лечебните заведения

1.   Осигуряване на достатъчно информация и обучението на здравните работници по отношение на новия подтип грипен вирус и протичане на заболяването при хора.

Отговорност: РК БЛС, РЦЗ, ръководствата на ЛЗ

2.   Периодично актуализиране на планове за действие на ЛЗ, включително  схемата за субординация, управление и контрол.

Отговорност: РЗОК, РЦЗ, ръководствата на ЛЗ

3.   Проверяване на готовността на лечебните заведения  да обслужват пациенти, заразени с новия подтип грипен вирус :

·        готовност за диагностициране на заболяването при хора, които се връщат от заразени страни, или които са били в контакт с болни животни и схема за незабавно съобщаване на случаите; 

·        предприемане на мерки за  контрол на инфекцията в лечебните заведения с цел ограничаване на риска от разпространение на вируса сред персонала и населението;

·        наличие на предпазно облекло за медицинския персонал, антивирусни препарати, имунизация със сезонната грипна ваксина;

·        наличие на антивирусни препарати за пациентите.

Отговорност:  РЦЗ, РИОКОЗ,  ръководствата на ЛЗ

V. Комуникации

1.   Редовен обмен на информация между ръководните структури на здравеопазването на  регионално ниво.

 Отговорност: РПК, РВМС

2.   Поддържане на подходящо ниво на информираност на всички основни институции и организации на територията на област Добрич.

Отговорност: РПК, РВМС, РИОКОЗ

3. Осигуряване на специализирана информация на здравните работници в лечебните заведения.

Отговорност: РЗОК, РКБЛС, РЦЗ, РИОКОЗ

 

ПЕРИОД НА ГОТОВНОСТ ЗА ПАНДЕМИЯ

ФАЗА 3.

Дефиниция

Възникване на случай/случаи, причинени от нов подтип на грипния вирус при хора без предаване на инфекцията от човек на човек или редки случаи на заразяване на близки контактни.

Ниво 1: България не е засегната

Ниво 2: България е засегната или има значителни контакти със засегната страна- пътувания, търговия

Основни принципи

·        Създава се механизъм за бързо доказване на случаи, причинени от новия подтип грипен вирус при хора, типизиране на вируса и изпращане в СЗО, както и предприемането на последващи действия на  регионално ниво.

·        Използване на всички налични възможности за намаляване на риска от разпространяване на заболяването между хората, както и от възникването на смесени инфекции.

·        Разработват се ефективни механизми за мобилизация на здравната мрежа и за  бързо осигуряване на необходимите ресурси на нуждаещите се в  региона.

Дейности

Ниво 1: България не е засегната

І.  Планиране и координация

1.        РИОКОЗ  разпространява в здравната мрежа   методично указание с информация за епидемичната ситуация в страната и света и мерките, които следва да бъдат предприети, съобразно с конкретната ситуация и препоръките на СЗО и ЕС.

Отговорност: РИОКОЗ

ІІ. Мониторинг и оценка на епидемичната ситуация

1.      Всички дейности по този компонент, описани в предходните фази продължават.

2.      Засилване на рутинния епидемиологичен и вирусологичен надзор на заболяемостта и смъртността от грип, ОРЗ и пневмонии за ранно откриване на единични случаи или огнища, свързани с новия подтип грипен вирус и евентуалното му предаване от човек на човек. 

Отговорност: РИОКОЗ

3.      Лабораторният надзор на грипа и ОРЗ при хората включва:

·                   Продължаване на диагностичните изследвания за грип и ОРЗ, както са посочени в предходната фаза.

Отговорност: РИОКОЗ

4. Продължава съвместната дейност с регионалната ветеринарномедицинска служба. Периодично се обменя актуална информация за циркулиращи грипни вируси сред животинските популации и се оценява риска от разпространение на инфекцията сред хората.

Отговорност: РИОКОЗ, РВМС, РПК

ІІІ. Профилактични и противоепидемични мерки

1.Стриктно спазване на изискванията за безопасни условия на труд при работа с птици и птичи продукти.